Постинг
12.12.2010 12:07 -
Нима ни интересува само собствения ни успех?
Автор: belleal
Категория: Изкуство
Прочетен: 942 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 12.12.2010 12:30
Прочетен: 942 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 12.12.2010 12:30
Вчера имах удоволствието да присъствам на връчването на наградите от конкурса "Търся издател!" на Коледния панаир на книгата. Всъщност първата половина от събитието бе посветено на представянето на новия алманах на Буквите "Любовна лирика". Като човек, който принципно не чете стихове, представянето всъщност ми хареса, може би защото включваше две песни на живо от Светлана Йонкова. Не, че тепърва имам намерение да променям навиците си и да започна да чета стихосбирки. Просто бях изненадан от себе си, че успях да се насладя на тази част от събитието. Но не за това исках да пиша.
Това, което ми направи силно впечатление беше, че от всичките над 150 участници на връчването бяха не повече от 10-15, съдейки по малкия брой хора, от който спокойно мога да извадя половината като роднини, приятели и близки на победителите, както и неколцина случайни гости. Нима сме паднали толкова ниско, че вече се интересуваме само от собствения си успех? Че просто не ни пука? Или злобата и завистта ни към тези, които са ни победили в съревнованието, са толкова силни, че нямаме воля и желание да се появим на завършека на едно събитие, в което сме участвали ако не с друго, то поне с частица от себе си?
Не знам... Лично аз отидох най-вече от любопитство да видя победителите и да чуя какво имат да ни кажат. Отидох също така, за да сложа един логичен завършек на конкурса за себе си. Ето, наградите бяха връчени на победителите, и сега е време да продължа напред към следващото съревнование, защото такъв е животът. Представете си колко приятно бях изненадан, когато една от организаторките назова името ми и това на моята книга, като един от двата други романа, които тя лично би издала заедно с трите победители в конкурса. Няма да коментирам. За мен това си бе лично удовлетворение, че въпреки заетия работен ден, бях намерил време и желание да отида там лично и да споделя радостта на трима човека, с които в крайна сметка споделяме една обща мечта.
Това, което ми направи силно впечатление беше, че от всичките над 150 участници на връчването бяха не повече от 10-15, съдейки по малкия брой хора, от който спокойно мога да извадя половината като роднини, приятели и близки на победителите, както и неколцина случайни гости. Нима сме паднали толкова ниско, че вече се интересуваме само от собствения си успех? Че просто не ни пука? Или злобата и завистта ни към тези, които са ни победили в съревнованието, са толкова силни, че нямаме воля и желание да се появим на завършека на едно събитие, в което сме участвали ако не с друго, то поне с частица от себе си?
Не знам... Лично аз отидох най-вече от любопитство да видя победителите и да чуя какво имат да ни кажат. Отидох също така, за да сложа един логичен завършек на конкурса за себе си. Ето, наградите бяха връчени на победителите, и сега е време да продължа напред към следващото съревнование, защото такъв е животът. Представете си колко приятно бях изненадан, когато една от организаторките назова името ми и това на моята книга, като един от двата други романа, които тя лично би издала заедно с трите победители в конкурса. Няма да коментирам. За мен това си бе лично удовлетворение, че въпреки заетия работен ден, бях намерил време и желание да отида там лично и да споделя радостта на трима човека, с които в крайна сметка споделяме една обща мечта.
Стартира национален литературен конкурс
Една хубава възможност за творчество и л...
Легенда за една църква или зимата на без...
Една хубава възможност за творчество и л...
Легенда за една църква или зимата на без...
