За съжаление това е една от онези писателски главоблъсканици, които се разрешават най-добре с максимата „не го правете по този начин, ако ви създава толкова големи главоболия”. Ако работата с прекалено много герои едновременно ви затруднява, тогава просто намалете техния брой! Но ако все пак сте твърдо решени да се борите със зъби и нокти за всеки един от тях, тогава четете нататък!

   Контролирайте добре геройския си състав
   Геройският състав във вашата книга се състои от онези герои, които са от ключово значение за вашата история. Те са толкова важни, че без тях основният проблем в сюжета не може да бъде разрешен. При все това тяхната важност не означава автоматично, че това са герои-разказвачи (герои, от чиято гледна точка разказвате части от историята). Всъщност, в определени случаи е стратегически неправилно да разказвате от перспективата на определени герои. Представете си, как би изглеждал романа на Дж. Р. Р. Толкин, „Властелинът на пръстените”, ако историята бе разказана от гледната точка на Гандалф или Арагорн!
   Освен геройския състав, в една книга обикновено има и второстепенни герои, както и дузини от преходни персонажи, които читателят среща само веднъж или дваж. Второстепенните са онези, които ви помагат да направите света на книгата по-жив и реален, и в някои случаи служат като опоненти на основните ви герои. На опонентите и тяхното значение ще обърнем внимание по-късно в тази статия.
   Преходните персонажи не са толкова значими за развитието на историята, но те винаги са необходими. Сред тях попадат всички случайни герои – от сърдития пазач на портата до разсеяния аптекар, или крадливия джебчия на улицата. Понякога те съществуват само в един абзац от книгата ви, но в тези кратки моменти те биха могли да изиграят важна и незаменима роля: Джебчията, който предава критична информация; аптекарят, който знае местоположението на спешно необходима лечебна билка; пазачът, който случайно е дочул, къде последно е отишъл изчезналият член на групата. В други случаи тези преходни персонажи са само допълнителен цвят във вашата история. Личности, които основните ви герои мимолетно срещат по време на приключението. Но дори тази тяхна функция е от значение, защото придава допълнителна дълбочина, индивидуалност и усещане за реално място и време на създавания от вас свят.
   Поради ограниченото време, в което тези герои съществуват в книгата, авторите обикновено ги правят по-екзотични, давайки им чудати и необичайни характеристики, за да ги направят по-интересни. За съжаление това е един от начините да допуснете саботьори във вашата история.
   Пазете се от преходни герои с амбиции за звезди. Техните екзотични природи често ги правят по-забавни за писане и тъй като авторът не ги взима на сериозно, той не се притеснява за детайлите и ги вписва в историята, без да се замисля прекалено много. За нещастие, такива преходни персонажи могат да се окажат по-живи и запомнящи се дори от вашия протагонист! Подобни герои, които по-някаква причина се появяват повторно в историята ви, представляват съществена опасност. Ако им позволите, те ще оживеят без допълнителна помощ от ваша страна. Ще започнете да намирате за естествено да ги държите по-дълго на сцената и да ги развивате допълнително, въпреки че първоначално тяхната роля е била само мимолетна. Ако сте автор с достатъчно материал зад гърба си, навярно в момента кимате с разбиране. И вие сте имали един или двама такива персонажи, които са продължавали да ви преследват в продължение на стотици страници.
Не позволявайте на тези екзотични и закъснели персонажи да се промъкнат в геройския ви състав. И още по-важно – не се изкушавайте да създавате сцени от тяхната гледна точка. Работата ви е достатъчно сложна и без наличието на някакъв преходен персонаж, който се опитва да открадне от и без това ограниченото време на главния ви герой. Това не само ще наруши симетрията и баланса на вашата история, но в някои случаи дори може да наложи промени на сюжета. Избягвайте този проблем на всяка цена. Устоявайте на изкушението, колкото и да е силно.

   Критерии за успех
   Определете, кой от героите ви ще бъде отговорен за развръзката на историята. Кой от тях ще нанесе финалния удар, с който да доведе историята ви до нейната кулминационна точка? Тази задача може да се падне на няколко герои, но един от тях трябва да бъде главния инициатор. Той е вашия литературен герой, тъй като всичко се свежда до неговия или нейния успех. Литературният герой е движещата сила в развитието на сюжета. Неговият или нейният прогрес към крайната цел определя мащаба и темпото на историята. Често той служи и като свързващо звено между останалите герои и основния конфликт или проблем, пред който са изправени те. Важно е да се знае от самото начало, дали историята ще бъде разказана от гледната точка на литературния герой. Няма правило, което да ви задължава да разказвате от неговата перспектива. При все това, ако литературният герой е едновременно и ваш протагонист, тогава ще ви е по-лесно да развивате взаимоотношенията между героите и отделните сюжетни линии на историята.
   Всъщност, колко гледни точки са необходими, за да направят вашата история достатъчно интересна за читателя? Отговорът на този въпрос е лесен – една единствена. Има автори, които държат непрекъснато да затрупват читателя с нови и нови перспективи, и данни през цялото развитие на сюжета. Много внимавайте да не прекалите и вие. Сигурно сте чували израза „твърде много информация”. Разказването от гледните точки на допълнителни герои трябва да бъде използвано до толкова, доколкото това ви помага да развиете ефективно вашата история. Използвайте само такива перспективи, които биха показали вашия свят на читателя по нов и уникален начин. Освен ако историята ви не е действително епична, то повече от четири редуващи се гледни точки биха били твърде много. Те биха разводнили историята прекалено както за самите вас, така и за вашия читател.
   Ако историята ви включва няколко главни герои, които по една или друга причина трябва да бъдат разделени по време на приключението, то тогава навярно ще имате нужда от повече от една гледна точка, за да покажете на читателя, какво се случва във всяка от различните групи. Важно е да запомните, че ако се налага да използвате повече от една перспектива, тогава тяхното равномерно редуване е задължително още от самото начало на историята. Ако някъде по средата внезапно започнете да разказвате от съвсем нова гледна точка, това би било явен знак, че не сте планирали добре, какво точно искате да напишете. Забележете, че географските усложнения не винаги са достатъчна причина да добавите нова перспектива. Запомнете, че с всяка нова добавена гледна точка, сложността на вашия разказ нараства експоненциално.
   Всеки герой, през чиято перспектива разказвате, носи със себе си тежко бреме. Неговата или нейната лична история трябва да бъде по-добре развита, а основните цели, нужди и въжделения трябва да бъдат представени на читателя и разрешени в процеса на книгата. Всяка нова гледна точка в действителност създава нова сюжетна линия, която трябва да бъде сплетена с основната и приключена в края на историята. Това счетоводство (сравнението всъщност е много точно) е съществена част от менажирането на всеки напълно реализиран герой, през чиято гледна точка искате да разказвате.
   Изборът на такъв герой е ключово за вашата история. Перспективата на разказване е много повече от това, през чии очи читателят ще наблюдава. Героят-разказвач е прозорец към вашия свят. Дали неговата гледна точка е различна от тази на останалите ви герои? Винаги е удачно да изберете конкретен прототип за героя-разказвач. Примерни такива са песимистът, оптимистът, шегаджията, земният прагматик или невинният наивник. Вашите герои, разбира се, могат да бъдат смесица от тези качества, но най-често всеки от тях ще клони към един от тези полюси. Всяка перспектива на разказване трябва да бъде осезаемо различна от всички останали. Това не само ще ги направи по-лесни за различаване, но и придава допълнително разнообразие и дълбочина на историята.
   Да имате различни прототипи в различните перспективи на разказване ви предоставя нови възможности. Наивникът може да зададе някакъв въпрос в ситуация, в която прагматикът никога не би го направил. От друга страна циничната и параноична природа на прагматика би му помогнала да забележи някакъв детайл, който със сигурност би убягнал на наивника. Дефинирайте достатъчно такива качества на героите си и ги използвайте при всяка удачна възможност. Този похват ще ви помогне да придвижвате историята напред и да я развиете в детайли.
   Едно предупреждение: Ако имате конкретна информация, която искате да скриете от читателя, не използвайте герой-разказвач, който би следвало да има достъп до нея. Причините за това са много и различни, а и всякакви оправдания, които можете да измислите, за да нарушите това правило, със сигурност ще нарушат реализма на историята ви.

   Гледни точки, взаимодействия и групови динамики
   В предишния параграф се докоснахме до различните прототипи герои и как изборът на отличителни гледни точки могат да бъдат използвани за предоставянето на допълнителни детайли към историята. Прототипите имат и друга важна роля в груповите динамики. Това не се отнася само за главния ви герой, но и за всички останали. През цялата книга те са тези, които трябва да носят историята напред. Сюжетът не би трябвало да поддържа константни настроение и темпо – те трябва да варират, за да се избегне монотонност в историята.
   Когато говорим за темпо, имаме предвид характеристиките на самия разказ. Късче хумор би следвало да облекчи прекалено напрегнатите моменти. Скоростни, бум-бум-бум сцени би трябвало да бъдат разделени от моменти на размишление. Герои с подходящо разпределени качества могат да ви помогнат за това. В комедиите обикновено има шегаджия и сериозен човек. Заедно те генерират енергия, но не и когато са поотделно. Във филмите за Стар Трек героите Спок и МакКой функционират с подобна динамика. Спок символизира логика и потиснати емоции, докато МакКой подкрепя хуманитарни и либерални възгледи. Техните противоположни природи биват използвани за всичко възможно – от разкриването на нови елементи на сюжета до комични закачки.
   Този похват е добре познат в театъра. Важни герои имат огледални роли, които предоставят контраст и служат за разкриването на скрити характеристики на персонажите. Техниката на „съпоставимите противоположности” ви предоставя богати възможности за изследване на героите в дълбочина, както и за пресъздаването на дълбокомислени или хумористични ситуации. Това дава на вашите сцени допълнителен блясък и отношение.

   Отвъд динамиката или как функционират групите от герои
   Както вече дискутирахме, менажирането на групи е най-вече правилното разпределение на ролите. Със сигурност ще направите вашата задача много по-лесна, ако създадете отличителни персонажи, които са лесно разграничими по техния диалог, описания и начин на разказване (ако са герои-разказвачи). 
   Но дори и да направите правилен избор във всяка от гореописаните точки, вие също така трябва да знаете как да работите с всички тях. Следващите няколко правила образуват основите на менажирането на групи за напреднали, което ще обсъдим в детайли в следващата ни статия.

   1. Уникални имена. Един от най-простите начини, по които можете да направите вашите герои отличителни, е техните имена да започват с различни букви. Освен това избягвайте алитерации, които правят имената да звучат сходно – например Хектор и Лектор. Тези двете започват с различни букви, но повечето читатели със сигурност ще ги бъркат.

   2. Използвайте епитети – но не прекалено често. За избягването на повторения много често се използват именни или синонимни епитети. Освен това те служат като описателни похвати, ако съдържат в себе си конкретни характеристики. Вземете например Джордж – той е воин, има сини очи, червена коса и е изключително едър. Значи, той не само е Джордж, но също така е „войнът”, „синеокият или червенокосият войн”, а понякога и просто „едрият мъж”. Подсигурете се, че епитетите за всеки герой са уникални и не биха могли да се отнасят за някой от останалите ви герои.

   3. Определете характеристиките. Колкото по-голям е геройският ви състав, толкова по-важно е всеки от тях да има повече отличителни характеристики. Те, също като епитетите, ще ви помогнат, когато искате да опишете ситуации, в които участват няколко герои. Те ви предоставят допълнителна форма на съкратени названия, особено когато читателят вече е запознат добре с тези персонажи. Подобни характеристики могат да бъдат прости неща като цвета на очите или косата. Те мога да бъдат също така и отличителен жест, като навиване на къдрица около пръста или поглаждането на брада, или специфична дреха или накит, които винаги присъстват в облеклото на героя.

   С големите геройски състави също така е наложително да се определят отличителни характеристики на техните диалог и действия. Моделът на говорене, тонът на гласа и обичайното отношение на всеки герой са особено важни. Това не трябва задължително да бъдат сложни характеристики – например герой, който шепне като говори, или изрича само части от изречението. Може да бъде и раздразнителен тон, или плътен музикален глас. Тук креативността може да ви помогне значително. Изберете характеристики, които са ярки и лесни за описване, и избягвайте неясните и двусмислени детайли.
   

   4. Опознайте вашите дразнители. Вече говорихме за противоположностите; нека сега споменем и за търканията между героите. Всъщност всеки човек е чувствителен на дадена тема. Можете да използвате това, когато даден герой има навици, които дразнят някой от другите ви герои. Например войнът Джо мрази високите и пронизителни звуци, но затова пък бива обожаван от доста пискливата и приказлива магьосница, Дона. Амазонката Джейн изпитва отвращение от дръвника Джордж, когато той си бърка в носа – да не търси злато там или какво? Това е сравнително проста техника, която едновременно характеризира героите и може да бъде много забавна.

   5. Действията говорят по-силно от описанията. „Той каза” и „тя каза” функционират. Понякога обаче имената и местоименията просто не са достатъчни, когато имате пет или шест герои в един общ диалог. В такива случаи епитетите и жестовете стават необходимост. Използвайте ги вместо местоименията там, където е възможно, за да поддържате героите в действие и да ги направите ясно различими в конкретната сцена. Израженията не лицето и езикът на тялото също са от първостепенна важност за читателя, за да има ясна представа, какво всъщност се случва:
   „Чувайки новините, Джейн замръзна, а лицето ѝ пребледня.
   - Сигурен ли си?
   Джак кимна и снижи гласа си.
   - Определено - той вдиша дълбоко и се огледа, за да види дали някой друг го слушаше. – Държат тялото му в лагера.”

   6. Използвайте физиката на героите. Когато менажирате група от герои, друг един похват е физическия контакт. Докосването е мощна форма на комуникация. Държането на ръце, погалването на лицето, тупване по рамото, целувка – всички тези форми на контакт са едновременно визуални и сетивни, но също така загатват емоция:
   „Кобърн намести вързопа, раменете му приведени в примирение. Той се обърна към Лидия с въздишка:
   - Май е време да тръгвам...
   Тя обърна лице нагоре към него с вяла усмивка и докосна бузата му.
   - Ще бъда с теб в мислите ти.
   Кобърн улови ръката ѝ и целуна кокалчетата, вкусвайки соления, сладостен вкус на кожата ѝ.
   - Ще се върна!”

   7. Използвайте всичките сетива на вашите герои. Друг начин читателят да разбере, че е с вашият герой-разказвач, е когато му съобщите за неговото физическо състояние. Ако погледнете примерите горе, ще забележите, че вкусът може да бъде използван както за емоционално въздействие, така и за засилване на чувството на читателя за това, че „е там”. Миризмите също са много мощен похват. Ако сега ви опишем богатия, маслен и леко натрапчив аромат на пуканки... е, ако това не е предизвикало съответната картина, то вие сигурно не харесвате пуканки. Запомнете, че героите ви имат физически реакции към емоциите, и описването на тези реакции е много по-силно от това просто да кажете, че героят ви е ядосан или тъжен.

   8. Използвайте разделение, когато е възможно. Когато пресъздавате една сцена, опитайте да разместите героите в нея така, че само двама или трима от тях да са в кадър по едно и също време. Концентрирайте се върху тези от тях, които са най-засегнати от диалога, а останалите преместете настрани и им дайте някаква задача на заден фон.

   Менажиране на група от герои винаги е много трудна материя. Но ако използвате тези рафинирани похвати, вие ще можете да превърнете тези сцени в нещо отличително и живо само по себе си. Винаги внимавайте за груповите динамики и това ще ви помогне да създадете по-силна връзка между читателя и вашите герои.

--------------------------------------------

   Статията е превод от английски, направен от мен! Оригиналът се казва "Getting to Know Your Characters" от автора Will Greenway и можете да го намерите публикуван тук. Искрено се надявам, че информацията ви е била полезна.