Сега е време да продължим напред с така наречените виртуални слоеве. Ако потърсите думата „виртуално” в тълковния речник, ще видите, че нейното значение всъщност е „изкуствено да създадем образ на нещо, което няма реална същност”. Навярно първата ви идея при прочитането на това е, че сама по себе си всяка писателска дейност е „виртуална” – и това наистина е така. На това място навлизаме в най-заплетената част от управлението на за група от герои: историята вътре в историята.

   Историята, както я виждат вашите герои
   Може би си мислите, че винаги разказвате историята точно така, както се е случила в действителност, нали?
   Спрете точно тук!
   Защо? Защо трябва историята ви да бъде точно по начина, по който вие сте си я представили?
   Защото сте Бог (е, поне във вашата въображаема вселена) и да му се невиди, но това е начинът, по-който се е случила! Не отричайте – помислихте си нещо подобно. Това е много често срещана самозаблуда при по-неопитните автори. Цялостната историята „така, както се е случила” не би могла да бъде нещо по-виртуално. Вие се привързвате емоционално към историческа „истина”, която никога не е съществувала. Противно на всички ваши идеи, понятието „история” на вашия разказ е просто илюзия. Ако позволите на тази илюзия да ви обсеби, вие ще изгубите съществена обективност. Вие трябва да можете да взаимодействате с тази илюзия. Вие дори трябва да мислите за нея като за реалност, докато разказвате от гледната точка на вашите герои – но отвъд това трябва да сте готови да направите компромис. Оставете героите да разкажат своята история – тяхната версия за нея. Замълчете си, ако те не винаги казват голата истина. По този начин ще позволите на индивидуалните разказвателни гласове да изпъкнат.
   Вашият разказ има свой собствен живот. Историята ражда история. Героите в нея, за които обстановката е истинна, са обективите, през които бива пресъздаден хода на събитията. Всички сме чували историята за рибаря, който донесъл в къщи дребна риба, но за да не се посрами, разказал за епичната си борба (и последвалия неуспех) с морското чудовище, което в крайна сметка избягало в дълбините на морето.
   Подобно на него вашите герои също имат его и мотив да разкажат историята така, както те намират за добре. Вие като автор знаете, какво действително се е случило, но трябва да потиснете инстинкта си да разкажете историята така, както вие я виждате.

   Добавяне на слоевете
   Това, до което се докоснахме в предния параграф, е познато с името наслояване. Разгледайте следните дванадесет слоя (разделени на Минало, Настояще и Бъдеще):

   Минало:
   - Историята така, както вие, авторът, сте я измислили
   - Историята така, както героите са я чули да бъде разказана
   - Историята така, както героите вярват, че се е случила всъщност
   - Усещанията за историята, оформени в читателя
   Настояще:
   - Настоящето така, както вие, авторът, сте го конструирали
   - Настоящето така, както го виждат героите
   - Настоящето така, както го разкриват героите
   - Настоящето така, както го преживява читателят
   Бъдеще:
   - Бъдещето така, както вие, авторът, сте го планирали
   - Бъдещето като функция на това, как героите реагират на настоящето
   - Бъдещето, което читателят предвижда
   - Бъдещето, реконструирано от реакциите на героите

   Тези слоеве могат да имат „съвършен” и „несъвършен” смисъл. Те също така носят със себе си „фиксирана” или „неопределена” последователност.
   Това са тънкости в занаята, подобни на опънато въже, по което вие като автор ходите през цялото време, без задължително да сте наясно с това. Някои автори се справят с това инстинктивно, докато други – чисто механично. Тези слоеве са нишките, от които е изтъкано онова неуловимо усещане на пълно потапяне в историята, към което всички ние се стремим и се възхищаваме. Това е концептуалната симетрия между потисканото от читателя недоверие, представянето на историята от самия герой и магията на въображението, която вие като автор изплитате. Допълнителната грижа за балансирането на тези обиколни нива допринася към усещането за един жив, дишащ свят, населен с герои, които обичаме и мразим.

   Как да го направим: Авторско филтриране
   Нека се върнем едно ниво по-нагоре и поговорим за нещо, наречено авторско филтриране, което се случва винаги, когато пишете.
   Представете самите себе си, седнали до запалената камина с писалка в ръка, докато вашият протагонист ви разказва всичко, което му се е случило. Ако записвахте върху хартията дословно всичко, което героят ви споделя, това всъщност би било директно ползване на метода, наричан в литературата поток на съзнанието.
   Някои автори пишат своите неща точно по този начин. Други дори отиват по-далеч и се вживяват в ролята на героя. Те се превръщат в едно цяло със своя протагонист, докато историята се случва около тях. Всичко, което разказвачът казва и мисли на своя език, бива транслирано от автора и записано директно върху листа за читателя.
   Въпреки че повечето от вас не мислят за писането като за процес от две стъпки – диктовка и препис, в действителност точно това е най-чистата есенция на разказваческото изкуство. С налагането на структура и методология на преписаната история, вие всъщност филтрирате резултата.
Докато филтрирате, вие преценяте, каква част от оригиналния текст да запазите и до колко да наложите вашия собствен стил върху записаните думи. Финалният резултат показва нагледно „гласът” и „дистанцията” във вашата история.
   По-педантичните сред вас биха могли да кажат, че въображаемият герой в историята е просто един аспект на самия автор и съответно те са едно и също лице. Представете си следната алтернатива: мислете за героите си като за отделни личности, които достъпвате през призмата на вашия креативен ум. Те са специфични роли, които вие обличате и събличате, подобно на маски или дрехи. Колкото по-отделено и специфично направите тяхното съществуване (и колкото по-малко се намесвате в думите, които те казват и мислят), толкова по-реални ще изглеждат те.
   Всички структури и динамики, които вие налагате върху историята, са авторско филтриране. Те са елементите на поддържащия скелет, както и болтовете и гайките, които го държат цял. Никога не оставяйте читателя да почувства или дори да заподозре за съществуването на тези подпори. В момента, в който читателят завърти очи или погледне с насмешка на някой твърде очевиден механизъм зад историята, вие вече сте го загубили.
   Когато се колебаете, не изтъквайте изцяло механиките и завишете драматизма. Много по-лесно е да намалите чрез повторни редакции мелодрамата, отколкото да премахнете твърде очебийната манипулация на сюжета.
   Използвайте сюжета, за да подбудите героя си към действие, вместо сами да създавате такова. Ако сте поставили ясно залозите, вашите герои би трябвало от само себе си да се насочат към разрешаването на сюжета, заедно с всички възможни действия, които лежат по този път. Ако обаче се налага вие като автор непрекъснато да бутате насила героите в правилната посока, това е знак, че навярно трябва да преосмислите всичко онова, което се предполага да мотивира вашите герои.

   Свързване на точките
   До тук би следвало да сте наясно със следните неща за вашия геройски състав: Би трябвало да знаете, какво точно и по какъв начин ги заплашва, и още по-важно – да имате ясна представа, какъв е залога за всеки един от тях, какво ги мотивира. Би трябвало да знаете, какво желае (цели и планове) и от какво има нужда (лични прозрения) всеки един от героите ви. Би трябвало също да сте наясно, какви неща ги дразнят и ядосват, и кой е техния противоположен персонаж. Освен това би трябвало да сте създали колекция от визуални и сетивни епитети, с които да разграничавате вашите герои в текста. Ако няколко герои изпълняват ролята на разказвачи, то техните перспективи са различни една от друга и всяка използва уникален метод на разказване, правейки вашия свят по-жив и интересен.
   Стигайки до тук, някои автори сядат и планират тяхната история сцена по сцена, докато други я разказват чрез акция и реакция. Който и от двата подхода да предпочетете, ще имате нужда да дефинирате опорни точки в сюжета, които да ви помагат да направлявате историята в желаната посока и да следите дали вашите герои се развиват или не. Изборът на опорни точки е свободна техника на планиране, която е цел-ориентирана.
Когато казваме „цел-ориентирана”, имаме предвид, че се опитваме да направим тематично или сюжетно изложение, или да създадем визуална представа в съзнанието на читателя. Например, ако някой от героите има проблеми с прекалената консумация на алкохол и този детайл се вписва добре в нашата история, ние си избираме най-подходящото място в сюжета, където да разкрием това – ето една опорна точка. А ако искаме да наблегнем на основните залози в историята (както би трябвало да правим поне веднъж на три или четири глави), тогава трябва да сложим опорни точки и за това.
   Би трябвало да имате поне една опорна точка за всеки един от геройския ви състав. Всъщност, колкото по-важен е един герой за вашата история, толкова повече опорни точки, свързани с него, трябва да имате. Както в повечето добри филми, и в книгите има моменти, в които всеки от героите получава своя шанс да играе в центъра на сцената. Това е най-добрата възможност за вас да разкриете нещо от вътрешния свят на героя или дори тайна, която той крие. Това също е момент, в който останалите герои биха могли да получат нови прозрения (независимо дали малки или големи) за него или нея.
   Героите-разказвачи би следвало да имат най-малко осем опорни точки във вашата история. Една сцена трябва да разкрива, какъв е техния личен залог – какво рискуват да спечелят или да загубят. Друга сцена трябва да показва техните слабости, а още една – каква е тяхната най-силна страна. Покажете сцена, която установява желанията на героя, и една, в която се намеква за неговите „нужди”. Героят ви трябва да бъде въвлечен в интересна ситуация със своя противоположен персонаж поне веднъж. Задължително е да имате заплитаща се история на любов или приятелство, както и една, в която героят се отчуждава от любим или приятел. Всички тези опорни точки изграждат скелета на личната история на протагониста. Те не трябва да бъдат в някаква конкретна последователност, но всички те трябва да бъдат включени някъде в историята. За определени неща, като например дадена слабост на героя, най-добър ефект се постига, ако за опорната точка има съответстваща сцена някъде след това, в която героят преодолява или опитва да се пребори с тази слабост.
   Други опорни точки включват планирано загатване на неща, които могат да се случат по-късно в историята, контрастиращи или въвеждащи сцени. Добър пример за въвеждаща опорна точка е сцена, в която показвате, колко лош е един от злодеите във вашата история. Друга такава опорна точка би била сцена, в която вашият герой показва своето превъзходство в битка (или каквато е неговата специфична област): например избърсва пода с някакви свадливи преходни персонажи, които сте показали като гадняри. По този начин демонстрирате силата на героя. Следващата опорна точка би била среща между героя и злодея. Героят бива здраво напердашен, но успява да се измъкне. Сега вече сте показали, колко могъща е опозицията. При следващата конфронтация читателят вече ще оцени напълно съпротивата, която героите ви срещат. Това дори допринася допълнително за историята, защото генерира напрежение: когато героите се изправят срещу този враг, читателят се опитва да предвиди и се чуди, как ще победят те.
   Мислейки по този цел-ориентиран начин за вашата история, ще можете да я съставите, без да се налага да планирате предварително всеки един детайл. Ако поставите достатъчно опорни точки и след това измислите къде във времето трябва да се случи всяка една от тях, много често от само себе си става ясно, какъв свързващ материал е необходим, за да запълните пролуките. Тъй като много сцени изискват някаква предистория или най-малкото предварителна подготовка, това ви помага да запълните празните места в текста. Ако можете, работете отзад напред, поставяйки възможно най-много загатващи и въвеждащи точки. По-лесно е да ги поставите в посока началото и по-късно да махнете онези, които са се оказали ненужни.

--------------------------------------------

   Статията е превод от английски, направен от мен! Оригиналът се казва "Your Story as Your Characters (and Readers) See It" от автора Will Greenway и можете да го намерите публикуван тук. Искрено се надявам, че информацията ви е била полезна.